На 4 април Москва връща 2 млрд. долара... евентуално!
Финансовата война на Запада против Кремъл е трагична.
Инфлацията от ден на ден разклаща прогнозите за световния напредък. Много компании понасят съществени вреди, откакто бяха принудени да се изтеглят от Русия. В тези непредсказуеми условия вложители и анализатори се учудват на сдържаната и скромна реакция на международната финансова система и на неналичието на по-сериозни отклонения.
След първичните всеобщи разпродажби на акции световният показател MSCI All Country World Index се върна на предвоенните си нива, а " страховият знак " VIX падна под дълготрайната си междинна стойност. Щатският S&P 500 е повишил с 11 % пазарната си оценка (регистрирана на 8 март), което е най-големият му 15-дневен процентен растеж от юни 2020-а. Това редуцира тазгодишните му загуби до 2.8% след предходния спад с 12.5 %. Случилото се обаче не успокоява специалистите - те се опасяват, че рецесията може да сервира неприятни изненади. Особено при съществуването на изобилието от фактори, които сега нападат финансовата система: препускащата инфлация, растящите лихвени проценти, натискът върху книжата на софтуерните компании, дълговите проблеми на развиващия се свят, а и към момента сериозното наличие на ковид.
Учените дефинират финансовите пазари като сложна система, сходна на климата на планетата, в която голям брой самостоятелни съставни елементи си взаимодействат по непредвиден метод, водейки до труднопредвидимо групово държание.
Тези системи по предписание са трудни за схващане, само че са по едно и също време и удивително постоянни, и приспособими към удари. Но на моменти реагират пагубно на неподходяща композиция от дребни наглед самостоятелни провали. Именно заради това основният икономист на Световната банка Кармен Райнхарт и авторитетни познавачи на финансови рецесии предизвестяват, че " болестта работи по тайнствен начин ". И че вторичните резултати от съветската инвазия в Украйна могат да станат големи.
Засега Москва обслужва правилно задграничните си отговорности и към този момент е направила три лихвени заплащания по тях. Което не значи, че руснаците ще продължат да следват този курс. Големият тест е на 4 април, когато Кремъл би трябвало да погаси главници към локални и задгранични вложители за 2 милиарда щ. $. А след 25 май щатският режим на санкции ще се затегне още и на американските субекти ще им бъде неразрешено да получават или да превеждат пари от и към съветската страна, с което съветският колапс става изцяло действителен. Той обаче няма да е с мащабите на последния банкрут на страната от 1998-а, който потопи гигантския хеджингов фонд LTCM и докара до поредност от земетресения и до рецесия на световната финансова система.
В момента Русия не е чак толкоз надълбоко интегрирана в международната финансова конструкция и може да се прояви като стресов фактор за нея, само че не чак да я банкрутира.
Преди съветското нахлуване в Украйна задграничните вложители са имали деноминиран в долари съветски дълг най-общо за 20 милиарда $ и облигации в рубли за 37 милиарда щ. $ ( по данни на " Банк России " ). Което е внушителна сума, само че не толкоз, че да докара до голям потрес, в случай че обслужването на дълга спре. Нещо повече, за вложилите в съветски скъпи бумаги като " БлекРок " и " ПИМКО ", провалите към този момент са нанесени и са регистрирани в цените.
Мултинационалните банки също не наподобяват уязвими: ръководещият шеф на МВФ - Кристалина Георгиева прави оценка на 120 милиарда $ общата експозиция на задграничните кредитори на Русия - забележителна опасност, само че не и с мащаб от редовно значение. Защото след световната финансова рецесия от 2008-а и последвалите регулаторни ограничения, банките разполагат с премного запаси, буфери и капитал.
Някои хеджингови фондове несъмнено понасят мъчителни загуби, само че не и с мащабите на случилото се с LTCM. По калкулации на " Голдмън Сакс ", общата чиста задлъжнялост на играчите от бранша е била 48% при започване на 2022-а (почти колкото и на LTCM през 1998-а), а брутната им пазарна експозиция - към 260% от капитала им или 25 пъти по-ниска в сравнение с LTCM. Следователно, рецесия с мащабите от 1998-а няма да има.
Проблемът обаче е по-различен: Москва може да няма редовно значение за финансовата система, само че сигурно е мъчно реализуем фактор в бранша на международните естествени запаси.
Перспективата за понижени доставки на сила и първични материали качи цените на суровия нефт, на храните, на металите. Това нанесе сериозен удар върху огромните търговски компании от ранга на " Гленкор ", " Трафигура " и " Витол ", които оказват помощ за прехвърлянето на физическите активи през международните терминали и хранилища и се застраховат посредством финансови договори против ценови " изненади " във времето сред покупките и изпращането на стоките.
Клиринговите къщи и брокерите, които са търговски медиатори, пък усилват кешовите застраховки, които клиентите им би трябвало да внесат, с цел да подсигуряват покупко-продажбите. Тези пари се връщат при търговците откакто изпратят стоките. Но в даден миг те би трябвало да намерят милиарди долари, с цел да си обезпечат нужната ликвидност. В резултат цените на корпоративните облигации на някои от най-големите компании от сектора попаднаха под мощен напън, тъй като кредиторите им се притесняват от произшествия. А някои от европейските играчи желаеха от централните банки " краткотрайна изключителна ликвидна поддръжка ". Което още един път припомня, че кредитните институции не са единственият значим фактор на финансовата система, само че и не значи, че централните банки ще се втурнат да избавят която и да било компания, търгуваща със първични материали.
Най-вероятният канал, по който Русия би могла да разпали по-голям пожар, е ненормалното време, в което се завихри рецесията и ролята на централните банки.
Вместо посредством типичните финансови канали на рецесията, провалите се популяризират през действителната стопанска система. Цените на всички артикули - от полупроводниците до стоманата и... до бебешките храни към този момент са скочили до небесата вследствие на пандемията и принуждават централните банки да трансформират паричните си стратегии - вместо да се подтикват стопанските системи - към битка с инфлацията.
Войната разстрои доставките на основни първични материали като поташ, газ за луминесцентни лампи и знаци, никел, паладий, платина, изкуствени торове, царевица и пшеница от Русия и Украйна. А те са два от най-едрите производители на тези борсови артикули. Така бе влошена още инфлационната вероятност. По данни на икономическия екип на госпожа Райнхарт, делът на развитите стопански системи, в които инфлацията е надхвърлила 5%, се е нараснал от нула при започване на 2021-а до 60% през февруари 2022-аи то даже преди да се прояви цялостния резултат от военните поражения. А това може да принуди централните банки да покачат лихвените проценти по-агресивно, в сравнение с биха желали, с цел да предотвратят неуправляем инфлационен гърмеж.
С други думи, Русия може да се трансформира в инфлационна снежна топка, която да провокира лавина от нападателни лихвени нараствания и, по този метод, да хване неподготвена финансовата система, разчитаща на значителни парични тласъци.
Подобна опция е мощно притеснителна, доколкото систематичните опасности рядко са нещо неуловимо, даже да са подценени. Те, по предписание, са добре известни, само че незаслужено пренебрегнати, изключително в последно време, когато всичко се случва в режим на великодушна парична политика. И хората, които залагат на него, би трябвало да се приготвят за неприятна изненада.
Инфлацията от ден на ден разклаща прогнозите за световния напредък. Много компании понасят съществени вреди, откакто бяха принудени да се изтеглят от Русия. В тези непредсказуеми условия вложители и анализатори се учудват на сдържаната и скромна реакция на международната финансова система и на неналичието на по-сериозни отклонения.
След първичните всеобщи разпродажби на акции световният показател MSCI All Country World Index се върна на предвоенните си нива, а " страховият знак " VIX падна под дълготрайната си междинна стойност. Щатският S&P 500 е повишил с 11 % пазарната си оценка (регистрирана на 8 март), което е най-големият му 15-дневен процентен растеж от юни 2020-а. Това редуцира тазгодишните му загуби до 2.8% след предходния спад с 12.5 %. Случилото се обаче не успокоява специалистите - те се опасяват, че рецесията може да сервира неприятни изненади. Особено при съществуването на изобилието от фактори, които сега нападат финансовата система: препускащата инфлация, растящите лихвени проценти, натискът върху книжата на софтуерните компании, дълговите проблеми на развиващия се свят, а и към момента сериозното наличие на ковид.
Учените дефинират финансовите пазари като сложна система, сходна на климата на планетата, в която голям брой самостоятелни съставни елементи си взаимодействат по непредвиден метод, водейки до труднопредвидимо групово държание.
Тези системи по предписание са трудни за схващане, само че са по едно и също време и удивително постоянни, и приспособими към удари. Но на моменти реагират пагубно на неподходяща композиция от дребни наглед самостоятелни провали. Именно заради това основният икономист на Световната банка Кармен Райнхарт и авторитетни познавачи на финансови рецесии предизвестяват, че " болестта работи по тайнствен начин ". И че вторичните резултати от съветската инвазия в Украйна могат да станат големи.
Засега Москва обслужва правилно задграничните си отговорности и към този момент е направила три лихвени заплащания по тях. Което не значи, че руснаците ще продължат да следват този курс. Големият тест е на 4 април, когато Кремъл би трябвало да погаси главници към локални и задгранични вложители за 2 милиарда щ. $. А след 25 май щатският режим на санкции ще се затегне още и на американските субекти ще им бъде неразрешено да получават или да превеждат пари от и към съветската страна, с което съветският колапс става изцяло действителен. Той обаче няма да е с мащабите на последния банкрут на страната от 1998-а, който потопи гигантския хеджингов фонд LTCM и докара до поредност от земетресения и до рецесия на световната финансова система.
В момента Русия не е чак толкоз надълбоко интегрирана в международната финансова конструкция и може да се прояви като стресов фактор за нея, само че не чак да я банкрутира.
Преди съветското нахлуване в Украйна задграничните вложители са имали деноминиран в долари съветски дълг най-общо за 20 милиарда $ и облигации в рубли за 37 милиарда щ. $ ( по данни на " Банк России " ). Което е внушителна сума, само че не толкоз, че да докара до голям потрес, в случай че обслужването на дълга спре. Нещо повече, за вложилите в съветски скъпи бумаги като " БлекРок " и " ПИМКО ", провалите към този момент са нанесени и са регистрирани в цените.
Мултинационалните банки също не наподобяват уязвими: ръководещият шеф на МВФ - Кристалина Георгиева прави оценка на 120 милиарда $ общата експозиция на задграничните кредитори на Русия - забележителна опасност, само че не и с мащаб от редовно значение. Защото след световната финансова рецесия от 2008-а и последвалите регулаторни ограничения, банките разполагат с премного запаси, буфери и капитал.
Някои хеджингови фондове несъмнено понасят мъчителни загуби, само че не и с мащабите на случилото се с LTCM. По калкулации на " Голдмън Сакс ", общата чиста задлъжнялост на играчите от бранша е била 48% при започване на 2022-а (почти колкото и на LTCM през 1998-а), а брутната им пазарна експозиция - към 260% от капитала им или 25 пъти по-ниска в сравнение с LTCM. Следователно, рецесия с мащабите от 1998-а няма да има.
Проблемът обаче е по-различен: Москва може да няма редовно значение за финансовата система, само че сигурно е мъчно реализуем фактор в бранша на международните естествени запаси.
Перспективата за понижени доставки на сила и първични материали качи цените на суровия нефт, на храните, на металите. Това нанесе сериозен удар върху огромните търговски компании от ранга на " Гленкор ", " Трафигура " и " Витол ", които оказват помощ за прехвърлянето на физическите активи през международните терминали и хранилища и се застраховат посредством финансови договори против ценови " изненади " във времето сред покупките и изпращането на стоките.
Клиринговите къщи и брокерите, които са търговски медиатори, пък усилват кешовите застраховки, които клиентите им би трябвало да внесат, с цел да подсигуряват покупко-продажбите. Тези пари се връщат при търговците откакто изпратят стоките. Но в даден миг те би трябвало да намерят милиарди долари, с цел да си обезпечат нужната ликвидност. В резултат цените на корпоративните облигации на някои от най-големите компании от сектора попаднаха под мощен напън, тъй като кредиторите им се притесняват от произшествия. А някои от европейските играчи желаеха от централните банки " краткотрайна изключителна ликвидна поддръжка ". Което още един път припомня, че кредитните институции не са единственият значим фактор на финансовата система, само че и не значи, че централните банки ще се втурнат да избавят която и да било компания, търгуваща със първични материали.
Най-вероятният канал, по който Русия би могла да разпали по-голям пожар, е ненормалното време, в което се завихри рецесията и ролята на централните банки.
Вместо посредством типичните финансови канали на рецесията, провалите се популяризират през действителната стопанска система. Цените на всички артикули - от полупроводниците до стоманата и... до бебешките храни към този момент са скочили до небесата вследствие на пандемията и принуждават централните банки да трансформират паричните си стратегии - вместо да се подтикват стопанските системи - към битка с инфлацията.
Войната разстрои доставките на основни първични материали като поташ, газ за луминесцентни лампи и знаци, никел, паладий, платина, изкуствени торове, царевица и пшеница от Русия и Украйна. А те са два от най-едрите производители на тези борсови артикули. Така бе влошена още инфлационната вероятност. По данни на икономическия екип на госпожа Райнхарт, делът на развитите стопански системи, в които инфлацията е надхвърлила 5%, се е нараснал от нула при започване на 2021-а до 60% през февруари 2022-аи то даже преди да се прояви цялостния резултат от военните поражения. А това може да принуди централните банки да покачат лихвените проценти по-агресивно, в сравнение с биха желали, с цел да предотвратят неуправляем инфлационен гърмеж.
С други думи, Русия може да се трансформира в инфлационна снежна топка, която да провокира лавина от нападателни лихвени нараствания и, по този метод, да хване неподготвена финансовата система, разчитаща на значителни парични тласъци.
Подобна опция е мощно притеснителна, доколкото систематичните опасности рядко са нещо неуловимо, даже да са подценени. Те, по предписание, са добре известни, само че незаслужено пренебрегнати, изключително в последно време, когато всичко се случва в режим на великодушна парична политика. И хората, които залагат на него, би трябвало да се приготвят за неприятна изненада.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ